Взаимната зависимост на северното и южното полукълбо и на локалните и глобалните аспекти е подсиленa от международния контекст, който понастоящем търпи мощни социални, икономически и на околната среда липси на равновесия, както и процеси на глобализация. Следователно очевидна става необходимостта да се повишат чувствителността и конкретните действия по проблемите на развитието. Въпреки че сътрудничеството само по себе си не би могло да породи промените, необходими за развитието, то е важен инструмент при посрещане на предизвикателството на устойчивото развитие на човечеството и допринася за успеха на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Предизвикателство, което бе ясно поставено през септември 2000 на Конференцията на Хилядолетието, когато 191 страни на срещата на Общото събрание на ООН се споразумяха за освобождаването на всяко човешко същество от бедността и за превръщане в реалност на правото на развитие за всяка личност. Тези споразумения, познати като Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР), представляват осем цели, касаещи бедността, образованието, здравето и други фундаментални права, които заедно с други декларации на Обединените нации образуват едно ръководство за всички тези организации, независимо дали национални правителства, международни организации или местни власти и организираното общество, които предлагат намеса посредством сътрудничеството като инструмент за развитие. Една от стратегиите за постигане на тези резултати, посочени от Обединените нации, е по-изявен ангажимент в международната общност, т.е. сътрудничество и в същото време създаване на световна мрежа от партньорства като инструмент за постигане на Целите на хилядолетието за развитие.
Местните власти и действащи лица в областта могат да изиграят важна роля в това световно предизвикателство, отдавайки ресурси и способности за постигането на Целите за развитие, както и работейки ръка за ръка с правителства и международни организации за утвърждаването на нова многостранност, характеризирана от синергията между Системата на Обединените нации, националните правителства и различните участници в областта. Местните власти постепенно достигат първостепенна роля в местните процеси на развитие и това едновременно разкрива възможност за тях не само да бъдат водещи на международно ниво и да допринасят за процесите на развитие, но и да вземат участие в международната политика в смисъла на децентрализираното сътрудничество.
Децентрализираното сътрудничество е комбинацията от инициативите на международно партньорство, промотирани от местните правителства/власти с действащите лица в района и представлява новаторски начин за управление на международните партньорства между районите. Това е метод на сътрудничество, който цели създаването на партньорства между областните системи, с цел мобилизиране на ресурси, добри практики и знания като ефективен, конкретен отговор, способен да генерира иновации и обмен за подкрепа на процесите на развитие на човечеството. Децентрализираното сътрудничество е ефективен инструмент за налагането на мрежа, която да свързва участници, ресурси и общия опит и интереси на Севера и Юга, прави възможно установяването на съюзи и съдейства за развитието на солидни, взаимни, дългосрочни, устойчиви отношения между заинтересуваните области. Това е инструмент за изследване на общи интереси и дейности, който насърчава хората да разговарят, да се опознават и да бъдат солидарни, с цел да идентифицират споделени пътища на обмен, както и на политическо, икономическо, културно и социално развитие.
Местните власти, действащите лица в района, училищата, гражданското общество могат да изиграят важна роля за постигането на Целите на хилядолетието и в световните предизвикателства на развитието, като посвещават собствените си ресурси и енергия в смисъла на местни политики и децентрализирано сътрудничество, с цел да допринесат в борбата срещу бедността и за устойчивото развитие като съобразяват своите действия с тези на властите, международните организации и многостранната рамка. Изразът на нова активна многостранност, която използва ролята на районите, за да способства синергията между местната и националната власт, местните и международни актьори и да гарантира по-добри ефикасност и влияние спрямо процесите на развитие, идва за да построи едно децентрализирано сътрудничество около многостранната рамка от инициативи на Обединените нации като подкрепящата стратегия за местно развитие.
Дейности за повишаване на чувствителността, информиране и образоване по тези проблеми, заедно с Обучение за развитие вътре в образователните системи, са базисни инструменти за международно сътрудничество, тъй като те допринасят за създаването на необходимите условия за глобален ангажимент от страна на Европейските общества за устойчиво развитие и борба с бедността.
Детайли от оценките и анализите, довели до инициирането на проекта „Европейска мрежа за образование за развитие”, са:
Вземайки всичко това предвид, проектът „Европейска мрежа за образование за развитие” възнамерява да обърне специално внимание не само на ролята на местните власти, местните актьори, училища и граждани по въпросите на устойчивото човешко развитие и борбата с бедността, но също и на необходимите действия за повишаване на чувствителността, тренинг и обучение като базови дейности за създаването на условия за глобален ангажимент и одобрение от страна на европейските общества.
„Европейска мрежа за образование за развитие” предлага използването на Общински фондове за сътрудничество като ефективен инструмент за представяне и провеждане на дейности на децентрализирано сътрудничество и повишаване на чувствителността, и промотирането на тяхното изграждане около многостранната рамка. Проектът е фокусиран върху централната роля на местните власти в децентрализираното сътрудничество и комуникацията с обществото, върху ролята на училищата за обучението на бъдещите поколения, с цел да повиши чувствителността, одобрението и подкрепата между основните социални актьори и граждани по отношение на въпросите на човешкото развитие и борбата с бедността със специален акцент върху Целите на хилядолетието за развитие.